Прошката и израстването на личността

Може би сме били травмирани от собствените си неумели родители? Или сме били предадени, когато сме били вече зрели хора?
Понякога се опитваме да съкратим страданието си с „евтина прошка”, без да извървим дългия път на траура и работата, която се изисква, за да стигнем до истинското прощаване.
Какво не е прошката?
-
Прошката не означава да забравим
-
Тя не означава да отречем болката
-
Прошката е свободно решение и не може да се случи заради думата "трябва"
-
По-скоро е емоционално преживяване, отколкото морално изискване.
-
Да простим не означава да се върнем в изходна позиция - често това е напълно невъзможно, защото болката ни е променила.
-
Прошката не означава непременно да се помирим и непременно да се върнем във взаимоотношение. Понякога и това е невъзможно, защото сме загубили доверие.
-
Прошката не означава, че се отказваме от правата си.
-
Тя не е равна на това да оневиним другия и да снемем от него отговорността. Можем да разберем някой, който ни е наранил, но това не отнема вината му.
-
Прошката иска смелост, време и смирение. Не можем да я прехвърляме на Бог , нашата прошка ни принадлежи.
-
Прошката е решение за това, че няма да отмъщаваме.
-
Прошката е дълбоко състояние на мир вътре в самите нас. Приемане на това, че нещата са такива каквито са.
-
Прошката не зависи от това дали сме получили поправка от другия. Тя зависи само от нас.
-
Тя е надделяването на мира над гнева, на приемането над горчивината.
-
Никой не може да ни преведе по пътя към прошката, защото това е уникален личен път.
-
Прошката идва и когато спрем да очакваме нещо от другия , но се докоснем до собствените си ресурси и разберем, че това как ще живеем и как ще носим един човек в паметта си зависи не само от това какво той е сторил, а от това как ние сме преработили това.
-
Прошката е нужна на нас, не на другия. Понякога този, които ни е наранил просто няма капацитет да изпитва вина и да иска прошка. Прошката е нашата свобода, не неговата.
-
Прощаваме тогава, когато сме изчерпали всяка надежда в това, че някой ще се върне и ще поиска извинение. Оставяме тази детска илюзия и разбираме, че истинският мир е в нашите длани и в ничии други.
-
Прощаваме, защото можем да живеем в покой дори и никой друг освен нас да не се промени.
-
Прошката е на границата на психичното и духовното. Ап. Павел казва, че любовта не държи сметка за зло.
-
Най-трудно е да простим на себе си, защото в един траур винаги има дял и усещането за упрек към нас самите - за нашите грешки, за това, че не сме успели там, където е било важно и че сме изгубили нещо ценно.
-
Прошката идва тогава, когато разбираме до край, че ние сме стопани на своята градина. Че няма кой друг освен нас да отговаря за нашето щастие и пълнота. Това е същинската автономия.
-
Прошката е акт на висок личностен интегритет. Тя не означава, че не сме тъжни или че няма загуби. Тя е пускане на миналото и изграждане на повече мъдрост и смирение в нас пред лицето на бъдещето.
-
Прошката е люлката на надеждата в най-дълбок екзистенциален смисъл.
Автор: Анна Кабакова