В плен ли сте на несъзнаваните послания на родителите си?

Когато сме големи хора ни се иска да управляваме живота си, така че да бъдем успешни и щастливи хора.
Но понякога усещаме, че нещо не върви… започваме някакво дело, тръгваме добре и се проваляме, или пък виждаме, че всичките ни връзки се късат с горчивина. В други случаи имаме усещане за скованост и за липса на радост и жизненост. Какъв може да е проблемът?

Отговаря един световно признат метод на психотерапия – транзакционният анализ.
 
Малко момиченце рови в пясъчника и се старае да не пречи на майка си, която чете вестник. Пеперуда прелита, детето заинтригувано я наблюдава и решава да я покаже, надявайки се, че това ще се хареса на мама.

Жената смръщва вежди и казва „Уморена съм, не ми е до пеперуди...”.

На път до дома детето разказва на майка си за буболечките, за шнолата на Мими, която е розова, за поповите лъжички в локвата на детската площадка. Мама разсеяно гледа пътя и повтаря „ да, да… добре”, без да слуша момичето.

Когато това се повтаря ден след ден в общуването на детето с неговите близки, то може да реши за себе си, че не е важно и че да бъде незабележимо е част от неговата естествена съдба.

Порасналите деца, превръщайки се в големи хора, често срещат по пътя си препятствия и неудовлетворение, които се повтарят като лайтмотив. „Никой не ме чува”, „моето мнение е маловажно”, „винаги се провалям”, „по-добре да не проявявам инициатива”,”не мога да вярвам на никого”.

Транзакционният анализ е метод на психотерапия, който отделя специално внимание на несъзнаваните родителски послания, които продължават да дават сериозно отражение в живота на личността. Причината за тяхната мощна власт е, че те рядко са изказвани с думи и често не се осъзнават нито от родителя, нито от детето.

Ключова идея на транзакционния анализ е, че всеки човек има три-его-състояния: Родител, Възрастен и Дете. Във всеки момент от време  човек се намира в едно его-състояние, което има свой неповторим колорит.

Например, ако някой се  готви за изпит в университет, его-състоянията могат да изглеждат така:
Родител - „ Ще положа всички усилия, защото е редно да бъда добър студент”
Възрастен - ” Ще положа всички усилия, защото с добър успех мога да намеря работа, която ми харесва”
Дете - „ Ще положа усилия, защото не искам професорът да ме види, че се излагам”.

Всяко от тези его-състояния ни прави малко по-различни, защото носи в себе си съгласувани мисли, чувства и поведения и едно единно излъчване на човека в даден момент от време. По един начин говоря и изглеждам, когато си мисля, че ще разочаровам професора, а по друг, когато мисля, че да съм отличен студент е разумно, защото ще ми донесе добра работа.

Когато си мисля за професора, сърцето ми тупка, в стомаха ми има топка, ръцете ми се потят и много искам да му се харесам. Когато мисля за бъдещата работа съм разумен, рационален и целенасочен като компютър, който знае как да прави точни сметки и заключения.

Най-лесният начин да откриете какво е едно его-състояние е да наблюдавате човек и неговото невербално поведение – как говори, какво е изражението на лицето му, каква е позата, кои са предпочитаните думи, интонация.

Включвайки его-състояние Дете, ние действаме, чувстваме и мислим по начин, който е бил типичен за нас, когато сме били малки. Включвайки Родителя, ние можем да бъдем грижещи се или пък полагащи норми, подобно на начина, по който са го правили нашите родители. В тези моменти речникът ни ще е пълен с „редно е”, „трябва”, „не е редно” „правилно е”. Когато сме във Възрастния контактът ни с реалността „тук и сега” е добър и действаме рационално, без да се придържаме към страстни убеждения.

В процеса на живота на личността его-състоянията се развиват и обогатяват, но дори малкото дете притежава трите его-състояния. „Малкият професор” е закачливото име на Его-състояние Възрастен на детето. Намирайки се в него децата ни удивяват с извънредна прозорливост и разум.

Нека се върнем към детската площадка и пясъчника. Майката иска да е добър родител. Тя е направила всичко за своето дете – сготвила, почистила, изпрала, извела на разходка. Его-състояние Дете на майката обаче може да не преживява комфорт в тази ситуация. Може би Детето на Майката би искало всъщност да отиде на кафе с приятелка, или да отиде на малка почивка без задължения и ангажименти.
Тогава мама без да иска, дава сигнали на малкото момиче - „не бъди важна”. Как се случва това? Обикновено посланието се предава от его-състояние Дете на майката към его-състояние Дете на момичето невербално – смръщени вежди, разсеян поглед, формално отговаряне.

Несъзнаваните послания на родителите могат да бъдат два вида – забрани и позволения. Когато в своето его-състояние Дете родителят е щастлив и се радва на чедото си, той му отправя позволения. Когато родителят в его-състояние Дете е нещастен или изплашен, той  несъзнавано отправя забрани.

Транзакционният анализ говори за 12 основни забрани, които родителите отправят на своите деца по несъзнаван път. Важен елемент на терапията е признанието, че детето може да приеме или да отхвърли родителските забрани и това ще окаже влияние на сценария на живота му в бъдеще. Мери Гулдинг (Mary Goulding, 1987) смята, че децата участват в процеса на взимане на решение дали да приемат забраната. По тази причина порасналият клиент трябва да поеме частично отговорността за своето индоктриниране.

Най-тежката забрана е „Не бъди” (Не съществувай). Детето чува тази забрана, когато родителят излъчва нещастие, досада и раздразнение по повод на самото съществуване на детето. Детето може да чува, че е обичано или желано на словесно ниво, но цялото поведение и изражение на родителя може да дава обратните сигнали и тогава детето ще възприеме по-силното послание, което е психологическо, а не социално. Често такива деца са объркани какво да мислят за чувствата на родителите си. Дали са обичани или не са? На някакво дълбоко ниво децата дават превес на отговора „не”, а на съзнавано ниво остават объркани от едно двойно послание.

Пораствайки, в случай че са приели забраната, те могат да бъдат депресирани, склонни към саморазрушителни действия и навици, да страдат от зависимости, да се разболеят или да направят опит за самоубийство.

Втората забрана е „не бъди себе си” и тя се комуникира, когато родителите не са доволни от това от какъв пол е детето, към каква раса принадлежи, как изглежда или в случай, че то има чувства и идеи, които са неприемливи за родителите.

„Не успявай” е забраната, която се комуникира, когато детето се възнаграждава по-скоро за неговите провали. Ако едно момиченце вижда как мама и татко завиждат на преуспяващи хора и ги определят като „неприятни”, то може да вземе несъзнаваното решение да не успява, за да запази любовта на родителите си.

„Не бъди дете” е посланието, което полага забрана върху забавлението, спонтанността и  удоволствието. Порасналите последователи на забраната обикновено страдат от работохолизъм и неумение да почиват и да се веселят. Често са свърхотговорни личности.

„Не пораствай” е посланието на родителя, който не иска да пусне детето си да се автономизира. Има много фини начини на отправяне на това послание и детето се подчинява, за да запази благоволението на възрастния. Ако една майка върши всичко вместо дъщеря си, като и отнема инициативата, тя изпраща именно тази забрана. Това, което разбира детето е, че трябва да остане завинаги инфантилно, защото така ще е добре за мама.

„Не прави” (нищо) – децата, които чуват тази забрана често решават да не предприемат никакви действия и инициативи, да не би да допуснат грешка, която тълкуват като провал и се страхуват впоследствие да не изглеждат глупаво.

„Не мисли” – забрана, приемайки която интелектуално добре развити хора започват се държат така, сякаш са лишени от способността за разумна преценка.

Личности, които стоят настрани от социални контакти са интегрирали в своето его-състояние Дете посланието „Не се сближавай”, а също - „Не се доверявай”.

„Не бъди здрав / не бъди психически здрав” е команда, която детето разпознава, в случай, че получава внимание от родителя предимно когато боледува или когато постъпва лудо.

„Не принадлежи” – децата, приели забраната, се дистанцират от семейството, често имат проблем с алкохол и наркотици и с принадлежността си към групи като цяло.

„Не чувствай”  бележи откъсване от собствения автентичен емоционален живот на личността. Тези хора често изглеждат неемоционални във взаимоотношенията си с околните.

Терапията на повторно взимане на решение (Bob&Mary Goulding, 1978-1979) е една от школите на транзакционния анализ, която подкрепя хората да поемат отговорност за себе си и да извоюват автономия от родителските послания.

Транзакционният анализ набляга на идеята, че собствената болка на родителя, която често е причинена от неговите непосрещнати нужди, когато той самият е бил дете, е извор на несъзнаваните забрани. В такъв смисъл задачата на терапията е по един неосъдителен начин да предостави възможност на клиента да вземе нови съзнавани решения за себе си, да избере свободата си и да промени житейската си съдба.


Автор: Анна Кабакова