Когато животът ни не върви
или сценарият, който ни заробва

Ако нещо в живота Ви не върви, поспрете… Сигурно много пъти сте се питали – защо?
Има множество обяснения, но те дадоха ли ви изходен път?

Един оригинален метод на психотерапия има нестандартен отговор. Основан през 50-те години на 20 век от Ерик Бърн и развиван от неговите последователи до днес, транзакционният анализ е методът, който открива, че сценарият на нашия живот е написан несъзнавано още в детска възраст. Вие вероятно следвате път, който сте избрали, когато сте били малки.

Когато детето се роди, заживява в свят, който му изглежда често враждебен и застрашаващ. То се пита как да получи от околните внимание и любов и как да оцелее.

Отношенията у дома може да са сложни, възможно е бедност да притиска семейството. Детето понякога живее в ситуация на насилие, хронична болест на родител или зависимост. В други случаи родителите не са щастливи или просто са уморени…

Малкият човек внимателно наблюдава и слуша какво казват мама и татко, как изглеждат, как сбръчкват вежди, кога са недоволни, кога са горди, какво говорят за съседите и как реагират на чуждия успех. Детето има радари, които забелязват дори невидимото с просто око.

То се пита - „как да оцелея в този сложен свят и да спечеля любовта на моите родители?”

Детето има нужда от знаци на признание. Това понятие е създадено от психотерапевтите транзакционни аналитици, за да обозначи нуждата на всяко човешко същество да бъде забелязано, да бъде признато, да получи одобрение или приемане. Наричани са още ласки, макар че не бива да тълкуваме думата буквално.

Ласките или знаците на признание могат да бъдат и негативни по съдържание. Те са послания с думи или без думи към другия човек, с които изразяваме отношение към него или неговото поведение.

Дали мама ще се усмихне, дали учителката ще постави добра оценка, дали съседът ще ни поздрави – всичко това е част от нашия ден, от нашето усещане, че сме част от човешката общност, че сме ценени и значими. Да бъде незабележим, невидим за околните е тежко преживяване за всеки човек и той ще направи всичко, за да спечели внимание, дори то да е негативно.

Детският сценарий е несъзнавана стратегия на детето да получи така желаните знаци на признание и да оцелее.

Проблемът на сценария е, че основните му елементи се формират до 4 годишна възраст. С хода на времето той се детайлизира и добива окончателните си очертания по време на юношеството.

Сценарият не е зрял план за живота, а отражение на начина, по който детето интерпретира света.

То не мисли и не чувства така, както го прави възрастният. Малкият човек изпитва интензивни емоции – страх, еуфория, ужас. „Ако мама я няма, може ли тя да не се появи никога?” Детето няма ясна представа за времето и липсата на родителя може да бъде възприета като изоставяне и да буди ужас.

Един пример за детска интерпретация е преживяното от малко момиченце, което използва червилото на мама, за да се разкраси. То не успява да постави добре червилото и го размазва около устата си. Когато родителите виждат чедото си, прихват дружно да се смеят, развеселени от гледката. Разбира се този смях е добронамерен и сърдечен. Детето обаче влага различен смисъл в случката. То взима решение за себе си: ”Аз съм грозна и смешна”. За другите решава, че могат да бъдат присмехулни и нараняващи, т.е. недобронамерени. Стратегията за оцеляване на момичето е да избягва всичко, което привлича вниманието на околните към нея. Светът се превръща в място, където не може да се спечели харесване и одобрение. Като млада жена тя ще отхвърля всички положителни знаци на признание и ще смята, че те не са искрени. Така жената ще се озове в ситуация на хроничен глад за знаци на признание, тъй като сама ги дисквалифицира.

По-често децата правят своите заключения въз основа на събития и отношения, които се повтарят. Но понякога и една случка може да послужи за сценарийни решения, ако е имала по-сериозен ефект върху личността. Думите „хей, дебелано!” макар и произнесени само веднъж, могат да имат помитащ ефект върху едно дете и да оставят отпечатък върху психичния му живот за дълги години.

За да разберем как се формира сценарият, ще се обърнем към друго забележително откритие на транзакционния анализ – идеята за това, че всеки един от нас е всъщност… трима души.

Не, не страдаме от множествена личност! Но имаме три его-състояния – Родител, Възрастен и Дете, които са способ да преживяваме нещата и да действаме по много отличаващи се помежду си начини. Това са начини, типични или за нашите родители, или за нас като възрастен човек, или за нас като малко дете (его-състоянията се изписват винаги с главни букви, за да се отличават от обикновените понятия). Транзакционният анализ рисува тези его-състояния на личността като три кръгчета, разположени едно под друго.

Его-състоянията са напълно реални и наблюдаеми феномени, които бързо ще разпознаете не само в себе си, но и в околните най-вече по жестове, интонация, израз на лицето, преобладаващи емоции. Докато сме в дадено его-състояние ние мислим, чувстваме и действаме по съгласуван начин. Този начин е на малкото дете, което сме били някога. На възрастния рационален човек, който сме сега. На родителите и авторитетите ни от времето, когато са били особено важни за нас.

Ако се улавяте, че говорите с нравоучителен тон, подчертавайки че съвременната младеж не знае какво е истински труд, вие несъмнено сте в его-състояние Родител. В този момент сте един недоволен и критикуващ Родител. Родителят побира всичко, което попиваме от нашите родители като нагласи, поведения, настроения, вярвания, правила и закони. Родителят съдържа неща от миналото, които сме видели и усвоили от значимите авторитети в нашия живот, съдържа правилата на културата, в която живеем. Тъй като Родителят съдържа записи от миналото ни, той може да бъде както полезен, структуриращ и подкрепящ, така и изпълнен с предразсъдъци или прекомерна критика.

Детето е его-състояние, в което действаме, мислим и чувстваме като малкото дете, което сме били някога. Ако джапаме в потока и се смеем с наслада, ние сме в нашето его-състояние Дете. Ако разгръщаме опаковката на един подарък с нетърпение и възкликваме от възторг като го видим, ние сме в Детето. Его-състояние Дете е изворът на нашата виталност, креативност, спонтанност. То съдържа нашите копнежи, нужди, но в същото време е едно архаично състояние на егото, което може да не съответства на това, което е нужно да проявим като качества, емоционални реакции и умения за справяне „тук и сега”.

Его-състоянието, което ни помага да се справим с живота „тук и сега” е Възрастният. Възрастният е подобен на компютър, който е рационален, здраво преценяващ, успяващ да се отдели от емоциите, за да вземе най-адекватно решение. Възрастният не е страстен, а добре овладян. Чрез Възрастния, например, можем да решим, че най-разумният начин да управляваме един конфликт е като проявим търпение и въздържание от реактивност и дискутираме с уважителен тон спорните въпроси.

И така, как се формира сценарият, по който несъзнавано се движим дори като големи хора?

Клод Стайнер е създателят на сценарийната матрица, която показва как от всяко его-състояние на нашите собствени родители ние получаваме послания, които оказват влияние върху нас докато сме малки. Тези послания играят значима роля във формирането на нашия сценарий.
 

Нека използваме като пример малко момиче, което е взело за модел на своя сценарий приказката за Пепеляшка. В продължение на години тя получава от его-състояние Дете на своята майка забрана „не искай”. Тази забрана се отнася до „не искай пари”, „не искай за себе си наследство”, „не искай нищо, което е важно за теб”. Разбира се майката не изказва тази забрана с думи, а най-вече с действия, но понякога и директно обвинява девойката в егоизъм, ако втората се опита да се защити. Всички наследства се предават от майката на мъжкия наследник в семейството, който ги пропилява. Девойката не получава нищо. Друга забрана, която е отправена на момичето, е „не бъди важна”.

Необходимо е да уточним, че забраните, изпращани от его-състояние Дете на нашите родители не са осъзнавани от самите тях. Те се предават по-често невербално – чрез жестове, интонация, намеци, поведения. В същото време това са въздействащи послания.

На вербално ниво – от своето его-състояние Родител майката обаче предава друг вид послания на момичето. Те се наричат драйвери или контра-забрани и се изказват по недвусмислен начин с думи. Приличат на лозунги, които трябва да задвижат детето, като му вменят усещането, че то е ОК само, докато ги изпълнява. Основните драйвери са шест – „бъди перфектен”, „доставяй удоволствие”, „побързай”, „бъди силен”, „полагай усилия”, „оправяй се (сам)”.

Момиченцето, за което говорим, получава от майка си две основни драйверни послания – „бъди перфектна” и „доставяй удоволствие”.

Когато девойката пораства, тя се движи по сценария на Пепеляшка. Често прекарва голяма част от времето си в кухнята, с парцала, шетайки неуморно и грижейки се всеотдайно за членовете на семейството. Трябва да бъде перфектна и мила същевременно, за да отговори на Родителския глас, който я осъжда, ако не следва драйверите.
 

Тя усеща, че има потенциал за повече и не е щастлива с това, което прави. Иска да се развива, да стане добър специалист в професията си, но никога не успява да инвестира време за себе си. Понякога вечер намира половин-един час да чете литература по специалността си, но по това време на деня е изморена… и желаната промяна към професионален успех все не се случва.

Нещо не и позволява да се погрижи за себе си… Тя чака прекрасния принц и въпреки, че нейният съпруг прилича на този вълшебен герой, дори той не успява да реши проблемите ѝ…

В примера с това момиченце виждаме как приемането на родителските послания довежда до движение по сценарий, който трябва да даде вълшебно решение. Ако страдаш достатъчно и стриктно изпълняваш родителските забрани и контра-забрани (драйвери), един ден ще се появи принцът, който ще те превърне от Пепеляшка в принцеса.

Проблемът на детския сценарий е в това, че той е стратегия на едно много малко дете. Той отразява начина, по който детето вижда (често изопачено) света и живота. Със сигурност не става дума за зрял начин на планиране. Вълшебните решения, които се предлагат от несъзнавания ни сценарий, често черпят вдъхновение от приказките, митовете, легендите. Детето вярва, че сценарият е защита от катастрофа и придържането към него е гаранция за добър развой на събитията или поне за по-малко лош.

Важен елемент на съвременния транзакционен анализ е признаването на факта, че все пак детето взима само решение за сценария си, макар и подложено на интензивно родителско влияние. Малкият човек може да смекчи влиянието на родителските послания, а може дори да ги обезсили като прецени през своето его-състояние Възрастен, че родителите му имат проблем. (Тук е важно да поясним, че малките деца също имат трите его-състояния, които са в развитие).

Момченце наблюдава майка си, която е деспотична и която не се държи добре с децата си и съпруга си. През своя Възрастен, който се нарича в детска възраст „Малкият Професор” момчето решава, че няма да обръща внимание на критиките на майката и на нейните забрани, защото те са неин проблем. В резултат на това решение то пораства с добро самочувствие, но за разлика от баща си не се покорява лесно на властни жени. Води успешен живот, в който се забелязва едно малко смущение – често проявява едва забележимо подценяване към жените и това му създава известни проблеми в работата. Накрая той решава да започне собствен бизнес, за да се избави от ролята на наемен служител, където може да се окаже в подчинение на жена-началник.

Ако си представим друго момче, живеещо в същия дом, неговият сценарий би могъл да протече по един негативен начин. То би могло да чуе и приеме буквално забраните на майката, извиращи от нейното Дете. Това би могло да доведе до сценарий, който е свързан с низ от неудачи, зависимости и ниско самочувствие.

Когато се движим по сценария, ние преживяваме несъзнавано ограничение. Сценарият не ни позволява истинска автономност и свобода, защото той е изграден под влияние на обкръжението и е плод на твърде ранни несъзнавани решения. Детето не умее добре да тества реалността и често взима екстремни решения, за да запази връзката си с родителите и да оцелее в конфликта между неговите нужди и средата.

Ерик Бърн разделя сценариите на три типа – сценарий на губещия, сценарий на победителя и банален сценарий.
Губещият се движи към една фатална съдба. Неговите премеждия варират от леки, но хронични неудачи до подчертано негативни събития като тежко психично заболяване, съд, затвор, инвалидност и др.

Сценарият на победителя води към постигане на желаната цел с лекота. Тази цел не винаги означава материално благополучие. Критерият за този сценарий не е социален, а е вътрешен за личността. Победителят е онзи, който постига нещата, за които той самият копнее. Той умее да се възстановява от грешките си и има резервно решение за проблемите, с които се сблъсква.
Баналният сценарий (на непобедителя) е на човека, който нито губи, нито печели значително, тъй като не обича да рискува.
На практика нашите житейски сценарии често са сплав от трите вида, проявяващи се в различни области на нашия живот.

Една любопитна идея, която ни позволява да видим сценария си в миниатюра е идеята за минисценария. Таиби Калер открива, че човек проиграва своя сценарий в рамките на много кратко време, което трае само няколко минути. Минисценарият започва с драйвер, който бързаме да последваме.

За да онагледя минисценария ще представя отново случая на младата жена, чийто основен драйвер е „доставяй удоволствие” и която има сценарий, подобен на Пепеляшка.

Когато попадне в трудна ситуация, в която някой е груб или злоупотребяващ с нея, Пепеляшка не може да изрази гняв, тъй като винаги трябва да бъде мила, съгласно Родителския драйвер. В резултат на това тя се е научила да изпитва друго чувство, което да заменя или прикрива гнева. Вместо да се разгневи, Пепеляшка започва да чувства вина. Това чувство е заместител и не е автентично. Транзакционният анализ го нарича паразитно чувство. Една типична нейна ситуация изглежда така…

Пепеляшка работи в стая, която споделя с други колеги. Справедливо е всички да почистват стаята, да се грижат за консумативи, но в продължение на година Пепеляшка прави всичко това сама. Понякога тя ангажира и нейния съпруг – принц, като го моли да се погрижи за климатика, който е задръстен с прах.

Един ден Пепеляшка решава да поговори с нейните колеги, че би било редно и те да се включат в работата и да оставят стаята в приличен вид. Когато чува нахален отговор от колежка, нашата героиня започва да се чувства виновна и да мисли за себе си, че не е добър човек. Вследствие на това тя изпитва потиснатост и се старае да бъде още по-мила с колегите си.

Така в рамките на няколко минути Пепеляшка проиграва своя сценарий, в който се виждат нейните ранни решения. Тя мисли, че нещо с нея не е наред и че като прекарва живота си с парцал в ръка, жертвайки се, ще спечели любовта на околните. За другите тя смята, че са по-способни от нея, а може би и по-достойни за добър живот. За живота е решила, че е неизбежна мизерия до огнището с пепел.

Виждаме как малкото дете, което е била преди да стане Пепеляшка, си е отговорило на въпроса „Какво става с човек като мен в свят с хора като вас?”. И отговорът е станал неин сценарий на живота.

Откриването на житейския сценарий изисква често подкрепата на психотерапевт, който има опит в разгадаването на езика му, който е детски и е наричан от терапевтите „Марсиански”. Сценарият може да бъде прекъснат от бедствия, войни, разтърсващи събития. И все пак ако усещате, че нещо не върви, е по-добре да потърсите специалист, който по един неосъждащ начин да ви придружи в разбирането на това, което сте преживявали като деца и което сте приели като решения за себе си, за другите и за света.

Сценарият се подхранва сам, защото всеки път, когато го проиграваме, ние го подсилваме. Не можем да се справим с него, защото сме потопени в него и смятаме, че нещата са именно такива, каквито ги виждаме през нашето его-състояние Дете.

Често зад сценария стои много страдание. Оптимистичното послание на транзакционния анализ е, че сценарият може да се осъзнае и промени сега, когато не сме малки деца. Целта на метода е да помогне на човек да живее свободен живот, изпълнен с осъзнаване, интимност, спонтанност и удовлетворение.


Автор: Анна Кабакова